Монголски джербил-БОЛЕСТИ ЧАСТ 1

Admin Сря Окт 24, 2007 4:09 am

Болести при джербилите

Джербилите - са много издръжливи животни, които рядко имат здравословни проблеми.Здравият джербил е с ясни очи, активен е и притежава мека и гладка козина.Болните джербили са сънливи и с понижена активност.Козината им загубва блясъка си.Да се предотврати едно заболяване винаги е по-лесно отколкото да се излекува - това до голяма степен важи за малките гризачи, каквито са джербилите.За джербилите даже обикновената простуда може да бъде фатална.Най-голямата опасност за вашият любимец е течението и влажността, а така също горещината, непълноценната и развалена храна, стреса.

Какво да се направи, когато джербилът ви се разболее:
- дръжте болното животно в тиха и слабо осветена стая.Различните шумове и светлината са дразнители.
- дръжте джрбилът на топло.Оптималната температура е - 20-21оС.Ако на животното му е студено и трепери - да се премести в стая, където температурата е около 25-30оС
- не се бавете и отидете на ветеринар.Болното животно може да умре за броени дни.
- задължително да има на разположение вода за пиене.

1.Заболявания на дихателните органи

Простуда
Симптоми: кихане, кашлица и влажен нос.
Причини: течение, съчетано с висока влажност и студ.Джербилите понасят студове, но не и в комбинация с течение или влажност.Респираторно заболяване може да се провокира и при контакт с запрашен и замърсен талаш или друга постеля.
Лечение: преместете джербилът в топла стая, без течение, при 22-25оС.Ако не настъпи подобрение в рамките на един ден, задължително да се занесе на ветеринар.Така също джербилът се нуждае от добри грижи и свежа храна.

Пневмония
Симптоми: задълбочена простуда, дишането може да бъде съпроводено с шумове, хрипове, от носа се отделя секрет в голямо количество.
Причини: стрес, лоши хигиенни условия, отглеждане при ниска температура, лошокачествена храна.Така също причината може да бъде вторична бактериална инфекция.
Лечение: задължителна лекарска намеса.Пневмонията силно отслабва имунитета, поради което е задължителни да се подобрят условията при които се отглежда.Мускулно се прилагат антибиотици (тетрациклин).
Профилактика: добро хранене и отглеждане, в топла стая без течение.

Алергия
Симптоми: червеникави воднисти изтечения от носа.Проблемно дишане.Възможно е да има сърбеж.
Причини: алергия към постелята, особено към хвойновите видове дървесина, а така също и към ароматизиран талаш или праха в него, който дразни дихателните пътища.Възможно е джербилът да е развил алергия и към храна.
Лечение: смяна на постелята с друга (сено, салфетки-неоцветени и не ароматизирани) или с талаш от листвени видове дървета, сменя се и пясъка за прашни бани, по-рядко да се дават определени плодове и зеленчуци, към които може да е алергичен, и да се изключат продукти, към които също може да бъде алергичен.
Профилактика: Тъй като алергиите най-често са причиняват от талаш, не използвайте иглолистен такъв.
2.Заболявания на храносмилателните органи
Диария
Симптоми: воднисти изпражнения.Зацапване на опашката и областта около ануса.Липса на апетит.
Причини: неправилно хранене, понякога и в комбинация с течение и влажност.В болшинството от случаите на диария, причините са храна с високо водно съдържание - зелена трева, плодове, зеленчуци, кореноплодни.Храносмилателната система на тези пустинни животни не е пригодена за такава храна.Други причини - развалена храна, замърсена вода или инфекция.
Лечение: Отделете всякаква храна с високо водно съдържание.Хранете джербила със сух хляб (или сухар) и варен или неварен ориз.Заменете водата за пиене с прохладен (не топъл!) чай от лайка.При диария организмът се обезводнява и затова се убедете, че пие чайчето.Ако джербилът не се оправи за 1-2 дни, занесете го на ветеринар.Занесете и малко изпражнения за лабораторно изследване! Задължително дезинфекцирайте клетката със слаб разтвор на калиев перманганат.
Профилактика: не давайте твърде много свежа храна, която при по-дълго престояване в клетката може и да се развали.За това своевременно отстранявайте остатъците от нея.Давайте свежа питейна вода и чистете редовно клетката.Не давайте храна директно от хладилника.

Колибацилоза ("мокра опашка")
Симптоми: упорита, водниста диария.Опашката и дупето са мокри, липса на апетит, апатия.
Причини: бактерията E.Coli - нормален обитател на червата, която при стресови ситуации, рязка смяна на режима на хранене или при други неблагоприятни фактори (особено при младите джербили) увеличава количеството си и предизвиква заболяване.Шансът да оздравяване не е голям.
Лечение: отделете джербила незабавно от другите, защото заболяването е заразно.Дезинфекцирайте клетката със слаб разтвор на калиев перманганат.Дайте с питейната вода тетрациклин (300 мг/100 мл вода) или инжектирайте подкожно хлорамфеникол (5 мг/100 г телесна маса).В течение на 24 часа на животното се дава да яде само сено.При първите признаци занесете го незабавно на ветеринар.
Профилактика: Особено внимание да се отделя на хигиената при отглеждане и да се следи за качеството на храната.
Болестта на Тизер
Симптоми: започва с диария, дехидратация и апатия, разрошена козина и изгърбено положение на тялото.Умират около 48 часа след появата на първите признаци.
Причини: Тази болест се предизвиква от Clostridium piliformis (oще известен като Bacillus piliformis).За щастие е много рядко срещана болест.
Лечение: антибиотично, но малко ефективно.
Профилактика: като при колибацилозата.

Салмонелоза
Симптоми: диария, загуба на тегло, висок процент смъртност.
Причини: предизвиква се от бактерии S.tifimurium, S.enteritidis.Прилича много на Болестта на Тизер и често се бърка с нея.
Лечение: антибиотично.
Профилактика: като при другите заболявания.
Опаразитяване с лентовидни хелминти
Симптоми: загуба на тегло, безплодие.
Причини: Най-често срещан при джрбилите е Hymenolepis nana - тения-джудже, която е най-малката тении и единствената, за която е известно, че може да бъде предавана без междинен гостоприемник.Диагнозата може да бъде потвърдена след микроскопско изследване на фекална проба.Поради увреждането на червата може да се появи диария и хронично възпаление на червата (ентерит).При силно опаразитяване е възможно да се запуши просвета на червото от паразитите и да се спре неговата проходимост.
Лечение: производните на никлозамида (Йомезан) и празиквантел (Дронцит) - 10мг/кг телесна маса.
Профилактика: като при другите заболявания.

3.Заболявания на пикочо-половите органи

Камъни в пикочният мехур
В литературата съществува едно съобщение за камък в пикочният мехур и неговото отстраняване по хирургичен път, след потвърждаване на диагнозата с рентгенова снимка.Въпреки това, след 2.5 месеца при същото животно се образувал нов камък и в края на краищата джериблът бил "приспан".
Цистит
При инфекция на пикочните пътища животните започват, на кратки интервали от време, да отделят малки порции урина с примеси на кръв.При това заболяване се прилага антибиотик и едновременно с това се увеличава даването на свежи плодове, за да се увеличи обема на течностите в организма.
Нефропатичен синдром и бъбречна амилоидоза
Нефропатичният синдром се проявява с протеинурия (белтък в урината), отоци, асцит (събиране на течност в коремната кухина), хидроторакс (течност в гръдният кош), хипоалбуминемия.Предполага се, че определена роля за възникването на бъбречната амилоидоза играят генетични фактори.Амилоидозата (отлагане на специфично вещество - амилоид в бъбречните гломерули) е необратим процес.

Ендометрит
При джербилите са описани случаи на ендометрит, предизвикан от стафилококи и стрептококи.Клинично с проявява с отделяне на гноен секрет от влагалището.Този секрет не трябва да се бърка с белезникавият секрет, който се отделя от влагалището по време на разгонване(еструс).При ендометрит се прилага антибиотично лечение.

Тумори на яйчника
При джербилите се развиват тумори в яйчниците, които се откриват само при аутопсия.